Работата на Калина Димитрова „Фантоми II” е част от голяма серия обекти занимаващи се с едновременното, присъствие и отсъствие на природата. Природата, като жизнено важен елемент от нашия живот. Природата, на която се възхищаваме и която боготворим, е първото, което човека унищожава по пътя си. Стар кафяв дънер, е разперил прозрачни, плексигласови коренища. Гладките, извити, съвършени пластмасови пипала, повтарят загубените дървени корени. Те са красиви, но нефункционални, дълбоко не екологични, отпадък подлежащ на разграждане след стотици години.
За художничката Калина Димитрова, именно това противоречие, между природното и синтетичното, между грижата за природата и нейното унищожаване, характеризира времето, в което живеем. Унищожение, от което човечеството не може да се откаже. Плексигласовите корени имат и друг смисъл. Те са като протези на липсващи крайници, които ни напомнят за загубата, оставила след себе си болка. В медицината, тази болка, без реална физическа причина, се нарича „фантомна болка”. Тялото го няма, но болката остава.