Изложба на Калина Димитрова по поезия на Александър Габровски
Куратор: Бояна Джикова
В изложбата “Вечно завръщане” художничката Калина Димитрова създава своя пространствена интерпретация на стихотворение на поета Александър Габровски от желатин. Текстът маркира житейския път на падаща звезда в земната твърд, сякаш не е космическо тяло, а жива тъкан, жертва на своето крушение. Нейната жизненост, топлото и ядро, припознаваме в избора на материал за творбите на Калина - изцяло изработени от органична материя, в процес на бавна трансформация.
В медията вече има наратив - преработката на кости и хрущяли и съответно прилагането на някаква форма на насилие за неговия добив. В този смисъл, той върви по сюжетната линия на самото стихотворение (мекота и виталност - постепенно втвърдяване):
Крайният продукт обаче, визуално не препраща към своята история. Желатинът се изпозлва масово в сладкарската индустрия за създаване на привлекателни обекти на желание. При правилна обработка, забелязваме и в творбата на Калина, той достига наситени цветове и прозрачност, която пропуска светлината като органичен витраж.
Творбата на Александър описва тяло, носител на чистота и крекхост, принадлежаща на един свят другаде, което, непригодено за нашия несъвършен телесен такъв, започва процес на разпад. Тя се занимава с човешкото желание за консумиране на непорочност, с възможното (?) причастие. Там присъства почти незабележимо човекът, през призмата на неговите желания и страхове - той е нещо като плах участник в наратива на собственото си съществуване. Стихотворението обрисува чудото, което такъв тип събитие представлява за нашия свят - пъпните връви на рибите се заплитат една в друга и сбъдват всички възможни сюжетни линии едновременно.
Стихотворението “разплита” своя край във витрината на ПОСТА, но историята в двете пространства не би следвало да се чете линеарно, а кръгово, начертавайки цикличността на историята - спорадично ни се представя възможност за спасение, която, не хванем ли навреме, ни напуска, разочарована. Рядко, но не еднократно, към нас полита звезда, чието сърце, ако изядем, ще се сдобием с вечна младост. Разбира се, човешката съдба е такава, че се проваляме в това начинание. Звездата, от своя страна, ще пада пак и пак, перфорирайки нашата атмосфера, изгаряйки по пътя си.
И ако драмата на човешкото съществуване е неговата обреченост на вечно завръщане, то Калина Димитрова и Александър Габровски улавят точно този кратък и ефимерен момент на стълпотворение и вглеждане на свят и реалност, земно и небесно - а не е ли това залогът на нашето битие?
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Stars scare away the fishes
as they fall into the lakes
their umbilical cords intertwine
and everything comes true
wished upon or not
as stars fall on earth
you worry
that we’ll fall into the sky
don’t be afraid
i say
the shooting star is a burning potato
so soft
you can cut it with a butter knife
afterwards it hardens
from the outside within
like a wound is covered with a bloody crust
its heart still pumping
protecting the silence of space
you should put it in your mouth
before it gets cold
by Alexandar Gabrovski
the star as it flies away
is gloom
like a piece of darkness
picked beneath the eyelid
at the end of the day collects its remains
from the earth and becomes one again
It punches our dreams instead of tickets
and lightens, sucked back by the sky
the star leaves us
we did not deserve it
The star shines
once it’s hidden from our sight
by Alexandar Gabrovski