“Скрит живот” е късометражен експериментален филм - симфония за града, в който се редуват кадри на забавен каданс, показващи празни улици, площади и пусти обществени места без звук с такива, в които липсват образи (черен екран), а се чуват звуци от ежедневието на хората – разговори, детски смях, прахосмукачка, откъси от телевизионни програми, тракане на прибори, кучешки лай и т. н. Публичното пространство е запустяло и животът окончателно е мигрирал в недостъпните за външния поглед интериори на частните пространства.
Животът през времето на карантината е като дреха, обърната с хастара навън – всичко, което се е случвало на открито, намира своите нови дигитални канали, а хората, затворени вкъщи, обживяват домовете си по начин, различен от преди. Социалната дистанцията, която им се налага да спазват, произвежда нова звукова активност, която обаче остава скрита зад стените или точно обратното, прелива от балкони и дворове към улиците. Улиците остават безпризорно пусти като след голям цивилизационен катаклизъм. Усещането е като да си попаднал в абсурден риалити формат, който се движи по сценария на апокалиптичен холивудски филм.