Биофилия
С развитието на човешката цивилизация, природата е изтласквана все повече и повече в ъгъла на географията. Дали е толкова безпомощна обаче, колкото на нас ни се струва? Може би нейните механизми за оцеляване са по-силни от тези на Homo Sapiens и не включват взаимно бъдеще. Пресичаме ли червената линия, след която тя ще се отръска от нас или все още можем да съхраним равновесието и симбиозата между видовете?
Всяка една от работите в изложбата има връзка с невралгичен момент от взаимоотношенията на Човека с Природата. Завоюване и изгубване на територии. Неспирни конфликти между природно и технологично. Установяване на хармония или бруталното й потъпкване. Планетата ни е като система от скачени съдове, които не са непременно директно свързани. Всяка част от нея след известно време се оказва повлияна от събития, случващи се на хиляди километри. Всеки детайл от ежедневието ни може да повлияе на живота на хора и екосистеми от други континенти. Осъзнаването на тази връзки и зависимости може да е ключа към постижимо, а не апокалиптично бъдеще.
Централен образ в изложбата са растения с необичаен подход за размножаване и оцеляване. Те преодоляват огромни дестанции с помощта на вятъра и лека полека навлизат в нови територии. Когато узреят се откъсват от корените си и за разлика от статичните си роднини зависещи от насекоми и птици, сами разпръскват семената си понесени по света. Групата носи името Тumbleweed/ Тумбалка и по пътя си се сблъсква с хиляди, производни от човешката дейност отпадъци, бариери и препядствия, които намира начин да пребори, за да продължи хода и оцеляването си.
С подкрепата на НФК.